Български пощи
История
Новоселската котловина /600 м. н. в./ е разположена в северните гънки на Стара планина, по поречието на реките Острешка и Видима.

Далеч назад през вековете тук са обитавали траки и римляни. Само в западната част на Новоселската котловина доскоро са намерени 15 селищни могили. При разкопаването на 2 от тях в местността “Чуклата” са открити погребения. По сивата тракийска керамика, открита в тях, археолозите отнасят погребенията към ІV – ІІІ в. пр. н.е. Предполага се, че по горното поречие на реките Росица и Видима са живели траки от племето трибали, които добивали злато при изворите на Семова река под връх “Жълтец”.

По време на римското владичество през Новоселската котловина минавал важен път, свързващ провинциите Мизия и Тракия. За защитата му римляните издигат крепости на връх Голям Острец и Русалийски проход. Този път се отделя при Никополис ад Иструм (с. Никюп, Търновско) от главния римски път, който свързвал Нове (Свищов) и Филипополис (Пловдив) и се отправял по долината на реките Росица и Видима към крепостта при днешното севлиевско село Градница. Оттам през Боаза навлизал в Новоселската котловина и чрез Русалийския проход до долината на р. “Тъжа” слизал в Тракия. Днес този път не се използва, но е прекрасна възможност за пешехони преходи.

Началото на днешното селище дават бежанци от Търновския край след падането на България под османско робство. От тогава носят названията си местности като “Болярското” и “Царево лозе”. По – късно, през ХVІІІ в. нова вълна българи от севлиевско, търновско и дори от южната част на страната бягат към планината заради кърджалийските набези. Още по време на робството водите на реките са ползвани за каране на много воденици, тепавици и стружни (дъскорезници). Това определя първото име на селището Тахтаджикьой – Дъскарско село. Преданието разказва, че разбойници нападнали селото – опожарили го и избили по-голямата част от населението. Тия, които успели да се укрият в планината, след време се завърнали. Възстановили селището и го нарекле Еникьой – Ново село.

През епохата на Възраждането благодарение на доброто си географско положение Ново село се издига като занаятчийско – търговски и културно – просветен център на котловината и съседните села.

Тук още през 1812г. е открито килийно училище и църква, а от 1850г. има и светско училище. Икономическият подем и свободолюбивият дух на балканджиите правят Ново село един от центровете на Априлското въстание. През 1872г. Левски организира таен революционен комитет.

През април 1876г. единствено Новоселската котловина възстава срещу поробителя. Цели девет дни тържествува свободата в този край, но местните я заплащат с много кръв и изпепелени 722 сгради. Загива и дошлият на помощ с Габровската чета войвода Цанко Дюстабанов. Голяма част от оцелялото население се изселва.

През 1976г. в чест на 100 – годишнината от Априлското въстание четирите села – Ново село, Видима, Острец и Зла река се обединяват в град Априлци. Все повече нараства значението на Априлци, като привлекателен планински курорт.
Потърсете в сайта
Анкета
Какво смятате за новата визия на сайта?
Харесва ми
Не ми допада
Не знам
Туристически 3D портал
Да изчистим България ""ЗАЕДНО"